Метеоролозите, воопшто ги дефинираат четирите годишни времи?а во пове?е климатски области, зима, пролет, лето и есен. Тие се разграничуваат според вредноста на нивните просечни температури на месечна основа, со секое годишно време да трае три месеци. Трите на?жешки месеци според дефиници?ата се лето, трите на?студени се зима, а посредните празнини се пролет и есен. Пролетта, дефинирана според ово? став, може да започне на различни датуми во различни региони. во мнозинството на локациите во северната полутопка, пролетта настанува за време на месеците март, април и ма?. (Лето во ?уни, ?ули, август; Есен во септември, октомври, ноември; Зима во декември, ?ануари, февруари.) Мнозинството од ?ужната полутопка ?е има спротивни годишни времи?а со пролетта во септември, октомври и ноември.[1]
↑Антологи?а руске лирике – X-XXI век. К?ига II: Прва четвртина – средина XX века (авангарда и соци?алистички реализам). Београд: Paidea, 2007, стр. 247.
↑Григор Витез, Песни. Мисла, Македонска книга, Култура, Наша книга и Детска радост, Скоп?е, 1990, стр. 58.
↑Владимир Ма?аковски, Песме и поеме. Нови Сад: Академска к?ига, 2015, стр. 103.
↑Антологи?а руске лирике – X-XXI век. К?ига II: Прва четвртина – средина XX века (авангарда и соци?алистички реализам). Београд: Paidea, 2007, стр. 140.
↑D. Maksimovi?, Pesme. Beograd: Rad, 1964, str. 5.
↑B. P., ?Gerhart Hauptman“, во: Gerhart Hauptman, ?uvar pruge Til – Jeretik iz Soane. Beograd: Rad, 1960, стр. 129.
↑Антологи?а руске лирике – X-XXI век. К?ига II: Прва четвртина – средина XX века (авангарда и соци?алистички реализам). Београд: Paidea, 2007, стр. 18.